За кантората

Фактите са на първо място. Срещу фактите не се воюва – те трябва да станат наши съюзници. Затова започваме всяко дело от тях и разграничаваме случилото се, твърдяното и доказаното. Истината е една, но никой не я вижда отвсякъде. Страните влизат в спора със своето знание за нея, а съдът трябва да я открие чрез доказателствата.

Фактите вече са се случили, но в съдебната зала ще се случат отново – такива, каквито ги покажем и докажем. Не винаги това, което е било, ще бъде: защото съдът вижда миналото само през доказателствата. Нашата работа е да открием какво липсва в тази картина, да проверим какво я подкрепя и да направим видимо онова, което има значение за защитата.

Честност към клиента и към себе си. Искрени са ударите на приятеля. По-добре е да чуете за слабите места в казуса от нас, отколкото от крайния акт на съда. За да защитаваме убедително една позиция, първо трябва да сме готови да я поставим под съмнение – включително собствената си преценка за нея.

Когато фактите не подкрепят позицията на клиента, казваме го още в началото. Казваме какво мислим за шансовете му, а не какво иска да чуе: рисковете, слабите места и реалната цена на спора или сделката – преди да е направен първият ход.

Подготовка, не обещания. Знаем правото, но неведоми са пътищата: пред нас са доводите на другата страна и преценката на съда, и никой честен адвокат не може да обещае изхода на едно дело. Може обаче да обещае подготовка.

Не играем с карти, които не сме видели: преди първия ход искаме да познаваме своите карти – и колкото е възможно повече от картите на другата страна. Целта е да видим навреме доказателството, което липсва, възражението, което предстои, и възможността, която още е отворена. Правото е за зрящите, не за спящите.

Който иска мир, се готви за дело: изгодното споразумение получава онзи, който е готов да спори.

Право на защита. Да подложим позицията на клиента на съмнение е част от подготовката за нейната защита. След като сме изследвали фактите и сме обсъдили рисковете, нашата работа е да представим каузата му в най-добрата за него светлина – с всички законни средства.

Слабостта на един аргумент изисква да потърсим по-силен. Неблагоприятният факт изисква да разберем неговото значение и границите на последиците му. Правото на защита принадлежи и на онзи, чиято позиция е трудна, непопулярна или предварително отхвърлена от другите.

Проверка за конфликт на интереси. Никой не може да служи на двама господари. За да защитаваме интереса на клиента, трябва да сме свободни да му дадем независим съвет и да действаме последователно в негова защита.

Затова преди да поемем работа проверяваме страните, свързаните интереси и предходните си ангажименти. Следим за възникване на конфликт и в хода на работата. Повереното ни от един клиент не може да се превърне в преимущество за друг. Ако има конфликт, отказваме – колкото и интересно да е делото.

Етика. Доверието се изгражда и в решенията, които клиентът не вижда: как пазим информацията му, как преценяваме собствените си интереси и как постъпваме, когато удобният ход е професионално неприемлив.

Спазваме Етичния кодекс на адвоката – не като формалност, а като условие да ни се доверят. Същата честност, с която оценяваме фактите и аргументите, дължим и в отношенията си с клиента, колегите и съда.